Внезапното и значително разпространение на корона вируса постави хранителната промишленост в състояние на прилив. И това главно поради променливото търсене на хранителни доставки, които произтичат от това.
В същото време, ние като индустрия, все още работим върху въпроса как да приложим масово технологични иновации, като техники за прецизно земеделие, технологични решения за управление на отпадъци и биотехнологии.
Предизвикателствата, пред които е изправен целият сектор „Храни и напитки“, са многобройни. Те се простират далеч извън това, което се случва в момента. Всъщност настоящата ситуация подчертава необходимостта цялата глобална хранителна система да поеме ангажимент за устойчива промяна.
Тези предизвикателства са неразривно свързани с начина, по който компаниите за храни и напитки планират да произвеждат повече храни и да го правят по-устойчиво, за да отговорят на глобалното търсене на нарастващото население.
Е, ние вече знаехме, преди Covid-19 да удари, че 50% от производството на храни е изложено на риск поради изменението на климата. Също така 20% от земеделските земи са класифицирани като деградирали и очакваме 70% увеличение на търсенето на храна до 2050 г. (Източник: Inside Climate News)
Трудната истина е, че ни остават по-малко от 60 реколти, за да се оправи това, въз основа на оценките на ФАО за деградация на почвата. (Източник: FAO, Scientific American)
Всичко това беше преди глобалния удар на пандемията на корона вирус, страните и общностите се сблъскаха с безпрецедентни мащаби; и хората започнаха да се запасяват с продукти от първа необходимост, особено храни и напитки, като по този начин създаваха още по-голяма нестабилност в и без това неустойчивата верига на доставки.
Поддържане на устойчивост
Освен това Организацията на обединените нации въведе целите за устойчиво развитие (ЦУР), за да обедини усилията за справяне с основните предизвикателства пред планетата. Следният списък включва някои от ключовите предизвикателства за устойчивост, с които се сблъскваме като човечество:
- Глобалната индустрия за аграрна индустрия консумира 30% от енергията, която създаваме, и представлява 22% от общите парникови емисии.
- Всяка година губим една трета от храната, която произвеждаме.
- Около една трета от световното население страда от затлъстяване или прекомерно тегло.
Очевидно е, че има много работа за вършене.
Европа: новият авангард на хранителните технологии
Европейският сектор за хранителни технологии е в челните редици на иновациите. Европа е пионер в новите технологии и начини за производство, системите за поръчки, създаване и консумация на храна – с цел създаване на масово възприемане на промяната в движение.
Виждаме ролята, която тези компании за хранителни технологии играят като решаваща за промяната, която се движи на потребителско ниво. И също толкова важно е, че те оказват натиск върху големите производители на храни да правят иновации по-бързо и по-интелигентно, за да адаптират своите предложения, да подобрят усилията си за устойчивост и да отговорят на нуждите на все по-взискателните потребители, които все повече търсят по-здравословни и устойчиви възможности за храна.
В наши дни технологията е най-търсената съставка в нашата диета. И това се вижда от нарастващите инвестиции в иновационни проекти като например персонализирано хранене.
Какво следва?
Европейските компании за хранителни технологии сега представляват почти 55% от глобалната екосистема на хранителните технологии. Това означава, че Европа е водеща в новите идеи, технологии и иноватори в рамките на хранителните технологии.
Потенциалът на индустрията за хранителни технологии и възможностите, които предлага, предоставят солидни доказателства на анализаторите на световния пазар. Всъщност платформи като Research and Markets са изчислили, че общата стойност на сектора ще бъде над 250 милиарда долара през 2022 година.
Вярваме, че това е отчасти благодарение на въвеждането, приемането и растежа на електронната търговия. Но това е благодарение и на новаторите и в света на хранителните технологии. Те са тези, които инициират и движат промяната за Европа, когато става въпрос за оформяне на бъдещето на хранителната индустрия.